Похват за измерване на портфейлна доходност (възвръщаемост на единица риск) разработен от нобеловия лауреат Уилям Ф. Шарп. Калкулира се с помощта на стандартното отклонение (standard diviation) и премийната доходност. Колкото по-висока е стойността на Шарп (S), толкова по-висока е историческата възвръщаемост на инвестиционното дружество. Формулата за изчисление е следната: S = (R - Rf)/ s, където: R = средно-годишна доходност на Инвестиционното Дружество; Rf = безрискова доходност на ДЦК; s = стандартно отклонение на доходността на Инвестиционното Дружество.

Ако имаме два взаимни фонда за пример – Фонд А и Фонд Б. Нека Фонд А да има постигната възвръщаемост 38 на сто, а стандартното им отклонение за последните n периода е 21 на сто. Фонд Б пък има постигната възвръщаемост от 23 на сто, но активите, включени в портфейла му, имат стандартно отклонение от 11 на сто. Нека примем, че безрисковите инвестиции в държавни ценни книжа носят доходност от 4.2 на сто.

Както споменахме, по-високи съотношения на Шарп обикновено означават по-добри инвестиции.

Съотношението на Шарп за Фонд А e S1= (0,38 - 0,042)/0,21 = 1,61

Съотношението на Шарп за Фонд Б е S2 = (0,23 – 0,042)/0,11 = 1,71

  Така, въпреки че постигнатата доходност на Фонд А е по-висока – 38 на сто спрямо 23 на сто за Фонд Б, инвестицията в дялове на Фонд Б е по-атрактивна, тъй като съотношението на Шарп там е по-високо, отколкото на Фонд А, където то е 1,61 на сто. Възвръщаемостта на Фонд Б за единица риск е по-висока от тази на Фонд А.

Така съотношението на Шарп ни дава възможност да отсеем тези фондове, които реализират печалба благодарение на разумно инвестиране, и тези, които разчитат само на поети големи рискове.